Монолог с Любовта
---
Ето, пак си дошла — непоканена,
в тежки бягства петите охлузила —
и ще трябва отново да храня
със кръвта си фалшивите музи.
Но, уви! Днес е време диетно,
погледни ме — до капка изпита!
Всяко чувство превърнах във клетва
и в молитви към лунните пити.
Непрочетена, празна — до страшно!
Ти нали си препълни дисагите —
с малки кръпки сърца, спомен прашен,
от конеца на Клото — зигзагите...
Не приемам от днес без покана.
Яхвай — зла — ветровете проклети!
Утре даже без теб да остана,
ще си бъда и дом, и небето...
---
© Станислава All rights reserved.
