16.06.2013 г., 22:50 ч.

Монолог с Любовта 

  Поезия
867 0 14
---
Ето, пак си дошла — непоканена,
в тежки бягства петите охлузила —
и ще трябва отново да храня
със кръвта си фалшивите музи.
Но, уви! Днес е време диетно,
погледни ме — до капка изпита!
Всяко чувство превърнах във клетва
и в молитви към лунните пити.
Непрочетена, празна — до страшно!
Ти нали си препълни дисагите —
с малки кръпки сърца, спомен прашен, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Предложения
: ??:??