28 нояб. 2019 г., 12:03

Море и есен...И сън...

Поэзия » Пейзажная

686 9 8

Вятър в пясъка рисува,
спомен - лято загоряло,
прилив хладен бряг целува,
есен - песен без начало.

Само краят й пристъпва,
под самотни, сиви дюни.
Мокра чайка с вик потръпва,
в своя сън. Прегръща юни.

И разтваря се морето,
хоризонта да прегърне.
Фарът, с лято във сърцето,

шепне: Юни ще с върне...

-----------------------------------------

Благодаря, Пепи, за лимончето...Или кутрето. :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Юни, сенсей, защото ако беше юли, трябваше да напиша дюли, а не дюни. Шегувам се, разбира се. Обичам юни - началото на лятото. Хари, Искре, Пепи, Елка, Ники, Дани, Ангелче, благодаря ви!

2019-11-29T12:36:29+02:00
dansyto (Данаил Таков)

Много образно, леко носталгично, но и с оптимизъм, който идва от морето. Поздрави, Наде!

2019-11-28T22:52:03+02:00
Niki_art (Николай Василев)

Наде!!!

2019-11-28T19:27:43+02:00
Елка (Елка Тодорова)

Да бъде лято! Много хубав стих! Поздравления!

2019-11-28T18:19:55+02:00
palenka (П Антонова)

Поздравления!

2019-11-28T14:02:52+02:00