Море и есен...И сън...
Вятър в пясъка рисува,
спомен - лято загоряло,
прилив хладен бряг целува,
есен - песен без начало.
Само краят й пристъпва,
под самотни, сиви дюни.
Мокра чайка с вик потръпва,
в своя сън. Прегръща юни.
И разтваря се морето,
хоризонта да прегърне.
Фарът, с лято във сърцето,
шепне: Юни ще с върне...
-----------------------------------------
Благодаря, Пепи, за лимончето...Или кутрето. :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Шегувам се, разбира се. Обичам юни - началото на лятото. Хари, Искре, Пепи, Елка, Ники, Дани, Ангелче, благодаря ви!
