Море... шезлонг... чадър!...То - красота!...
Със моята, завити под юргана,
похъркваме и двамата във такт.
Сибирски студ навънка е захванал...
А тук треперим в синкавия мрак.
Най-сетне постепенно се унасям,
ще карам на телесна топлина...
Мечтите във съня си ги пренасям...
Обръщам гръб на моята жена...
Простенвам аз блажен: „Егати кефа!...”
Студът цветя рисува по стъкло.
А мойта, уж заспала, мигом трепва,
обръща се към мен и гледа зло.
Какво в момента мисли си, горката,
не - подозирам, а добре го знам.
Пък аз, невинният, сънувам лято,
че в този студ издържаме едвам.
На плажа съм...И биричка си пия...
Море...шезлонг...чадър!..То - красота!...
Не е ли прелест, ми кажете вие,
да се плацикаш в морската вода?...
Егати кефа!..Как да не простенеш
при тази зима дето е навън?...
Жена ми още гледа зло към мене:
„С коя мърсува моят идиот на сън?”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Роберт Все права защищены
Поне си топлете гърбовете! Хахахаааааа... Да избиеш лошите мисли на жената.... Като ескимосите! Голи! Тяло в тяло! Сигурно ше се изпотите даже!Шегувам се, Роби! Голяма работа си!