Със моята, завити под юргана,
похъркваме и двамата във такт.
Сибирски студ навънка е захванал...
А тук треперим в синкавия мрак.
Най-сетне постепенно се унасям,
ще карам на телесна топлина...
Мечтите във съня си ги пренасям...
Обръщам гръб на моята жена...
Простенвам аз блажен: „Егати кефа!...”
Студът цветя рисува по стъкло.
А мойта, уж заспала, мигом трепва,
обръща се към мен и гледа зло. ...