20 мар. 2020 г., 18:25

Морето, аз и Есента...

672 0 1

 

Морето, аз и Есента...

 

Веднъж се срещнахме отново –

Морето, аз и Есента,

не синя, а като олово

бе разлюляната вода...

 

Завихряше стихиен вятър

вълните блъскайки със яд...

Бе влязла в нов сезон Земята –

и вееше морето хлад...

 

Чертата бяла на прибоя

огъваше се по брега

и само тя делеше моя

от „стария“  живот сега.

 

...А в някакво далечно време

със седмици не виждах бряг –

живеех в друго измерение,

но да се върна няма как...

 

Понеже в морските простори

лудуват Нови ветрове

и няма как да се повтори

пак онова, което бе́...

 

... Величието, за което

аз бях в ония дни венчан –

сега е просто не прието

и не разбран се скитам сам.

.

Не знам причините какви  са:

дали съм много остарял,

или́ пък вече съм „отписал“

Живота, в който съм живял?...

 

А може би сега е друга

Стихията и в тези дни –

щом ураганът дето духа

не помни моите мечти?...

 

... Опитвам се да си представя –

ако́ случайно някой ден

пак там осъмна... то тогава

какво би станало със мен...

 

Бих искал Младостта да върна

с тогавашните си мечти:

и с ураганите, и с мълниите

да следвам „старите“ Звезди!...

 

... но Есента ме отрезвява

на Ураганите с реприз,

та сам да схвана, че проява

са спомените на каприз...

 

20.03.2020.

Край морето

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...