Mar 20, 2020, 6:25 PM

Морето, аз и Есента... 

  Poetry » Landscape
350 0 1

 

Морето, аз и Есента...

 

Веднъж се срещнахме отново –

Морето, аз и Есента,

не синя, а като олово

бе разлюляната вода...

 

Завихряше стихиен вятър

вълните блъскайки със яд...

Бе влязла в нов сезон Земята –

и вееше морето хлад...

 

Чертата бяла на прибоя

огъваше се по брега

и само тя делеше моя

от „стария“  живот сега.

 

...А в някакво далечно време

със седмици не виждах бряг –

живеех в друго измерение,

но да се върна няма как...

 

Понеже в морските простори

лудуват Нови ветрове

и няма как да се повтори

пак онова, което бе́...

 

... Величието, за което

аз бях в ония дни венчан –

сега е просто не прието

и не разбран се скитам сам.

.

Не знам причините какви  са:

дали съм много остарял,

или́ пък вече съм „отписал“

Живота, в който съм живял?...

 

А може би сега е друга

Стихията и в тези дни –

щом ураганът дето духа

не помни моите мечти?...

 

... Опитвам се да си представя –

ако́ случайно някой ден

пак там осъмна... то тогава

какво би станало със мен...

 

Бих искал Младостта да върна

с тогавашните си мечти:

и с ураганите, и с мълниите

да следвам „старите“ Звезди!...

 

... но Есента ме отрезвява

на Ураганите с реприз,

та сам да схвана, че проява

са спомените на каприз...

 

20.03.2020.

Край морето

© Коста Качев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??