21 июн. 2015 г., 21:23

Морето има много брегове

1.1K 0 15

Морето има много брегове,
вълни на времената ги отмиват.
Животът има своето небе,
където и съдбите ни се сливат.

 

Денят умира с грохот на вълна,
когато тъмнината го прегръща,
а утрото с букет от светлина,
дарява ни началото на същност.

 

Така животът в своите вълни,
понякога на дъното ни връща,
но истинският бисер там блести,
и пясъкът над себе си поглъща.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен финал!
  • Страхотно - даже ми се приходи на море...!!!
    Денят умира с грохот на вълна,
    когато тъмнината го прегръща,
    а утрото с букет от светлина,
    дарява ни началото на същност.
  • И аз - последният куплет!
    и пясъкът над себе си поглъща.
    Много добре!
  • Поздравления!
  • Аплодисменти за прекрасното произведение, а последния куплет си го запазвам!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...