Морето има много брегове,
вълни на времената ги отмиват.
Животът има своето небе,
където и съдбите ни се сливат.
Денят умира с грохот на вълна,
когато тъмнината го прегръща,
а утрото с букет от светлина,
дарява ни началото на същност.
Така животът в своите вълни,
понякога на дъното ни връща,
но истинският бисер там блести,
и пясъкът над себе си поглъща.
© Елена Костадинова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
