geni24 (Евгения Георгиева)
202 615
23 авг. 2018 г., 21:54

Морето от светлите дни 

  Поэзия » Любовная
566 1 4

 

Сърцето му помнеше пътя,
помнеше всяка скала,
брегът във душата му скътан,
от спомена в миг изпълзя.

Вълните се плискаха кротко
и галеха както преди,
морето го мамеше скришом,
със своите солени води.

Дочу песента и' омайна,
обляна от бледи лъчи
той я съзря - свидна тайна,
с отдавна незрящи очи.

Тя пееше само за него,
протегнала бели ръце
и тръгна, за нея гореше,
старото, болно сърце.

Пое го пак синя безбрежност,
припяваха бели вълни,
прегърна го с цялата нежност,
морето на светлите дни.

Луната скръбно заплака,
морето протегна ръце
и бавно положи във мрака,
усмихнато мъртво лице.

© Евгения Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??