Aug 23, 2018, 9:54 PM

Морето от светлите дни 

  Poetry » Love
563 1 4

 

Сърцето му помнеше пътя,
помнеше всяка скала,
брегът във душата му скътан,
от спомена в миг изпълзя.

Вълните се плискаха кротко
и галеха както преди,
морето го мамеше скришом,
със своите солени води.

Дочу песента и' омайна,
обляна от бледи лъчи
той я съзря - свидна тайна,
с отдавна незрящи очи.

Тя пееше само за него,
протегнала бели ръце
и тръгна, за нея гореше,
старото, болно сърце.

Пое го пак синя безбрежност,
припяваха бели вълни,
прегърна го с цялата нежност,
морето на светлите дни.

Луната скръбно заплака,
морето протегна ръце
и бавно положи във мрака,
усмихнато мъртво лице.

© Евгения Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??