30 июн. 2020 г., 08:09

Морето в мен

1.4K 1 4

Море - разляла се стихия -
обширна, плашеща, красива.
Дълбоко скрила се магия
душата ми във теб открива.
Море - тъй нежно и зловещо,
обичам твоите вълни.
Очаквам новата ни среща
сред вечер пълна със звезди!
Когато слънцето се скрие
и лунен път по теб блести,
аз мъча се да преоткрия
какво съм аз, какво си ти.
Море - и бурно, и смирено,
оставящо във пясъка следа.
От небосвода посребрено -
ти криеш в себе си тъга.
Море - зад хоризонта сив
се губи твойта синева.
Животът ти е вечно див,
но запленява ме това.
Море - ти винаги си там,
където срещнах те преди.
Дали ще дойда пак - не знам,
но знам - в сърцето ми си ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

16 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...