30 июн. 2020 г., 08:09

Морето в мен

1.4K 1 4

Море - разляла се стихия -
обширна, плашеща, красива.
Дълбоко скрила се магия
душата ми във теб открива.
Море - тъй нежно и зловещо,
обичам твоите вълни.
Очаквам новата ни среща
сред вечер пълна със звезди!
Когато слънцето се скрие
и лунен път по теб блести,
аз мъча се да преоткрия
какво съм аз, какво си ти.
Море - и бурно, и смирено,
оставящо във пясъка следа.
От небосвода посребрено -
ти криеш в себе си тъга.
Море - зад хоризонта сив
се губи твойта синева.
Животът ти е вечно див,
но запленява ме това.
Море - ти винаги си там,
където срещнах те преди.
Дали ще дойда пак - не знам,
но знам - в сърцето ми си ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

16 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...