Jun 30, 2020, 8:09 AM

Морето в мен

1.4K 1 4

Море - разляла се стихия -
обширна, плашеща, красива.
Дълбоко скрила се магия
душата ми във теб открива.
Море - тъй нежно и зловещо,
обичам твоите вълни.
Очаквам новата ни среща
сред вечер пълна със звезди!
Когато слънцето се скрие
и лунен път по теб блести,
аз мъча се да преоткрия
какво съм аз, какво си ти.
Море - и бурно, и смирено,
оставящо във пясъка следа.
От небосвода посребрено -
ти криеш в себе си тъга.
Море - зад хоризонта сив
се губи твойта синева.
Животът ти е вечно див,
но запленява ме това.
Море - ти винаги си там,
където срещнах те преди.
Дали ще дойда пак - не знам,
но знам - в сърцето ми си ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

The work is a contestant:

16 place

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...