28 авг. 2012 г., 20:08

Морска вълна (Мари-ола)

1K 0 3

Поискай ме, когато се сипе сняг през зимата,

а ти налял си вино, запалил си камината,

повярвай, обичам тази зимна приказка

и вън луна да свети с усмивка призрачна.

 

Поискай ме, когато стихне есен ветровита,

а ти събрал си урожая в година плодовита,

повярвай, не идва край, а новото начало,

затуй дръж здраво повода на кончето си бяло.

 

Поискай ме, когато се пукне цвят напролет,

а ти прегръщаш твоя свят  от рози,

повярвай - частица съм от цветна приказка,

добре дошла съм -  любима искана.

 

Поискай ме, когато гори те жежко лято,

а ти все чакаш божествена невеста,

повярвай, тайфун от нежно име е

тя - морска вълна (Мари-ола) усмихната.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...