Aug 28, 2012, 8:08 PM

Морска вълна (Мари-ола)

  Poetry
1K 0 3

Поискай ме, когато се сипе сняг през зимата,

а ти налял си вино, запалил си камината,

повярвай, обичам тази зимна приказка

и вън луна да свети с усмивка призрачна.

 

Поискай ме, когато стихне есен ветровита,

а ти събрал си урожая в година плодовита,

повярвай, не идва край, а новото начало,

затуй дръж здраво повода на кончето си бяло.

 

Поискай ме, когато се пукне цвят напролет,

а ти прегръщаш твоя свят  от рози,

повярвай - частица съм от цветна приказка,

добре дошла съм -  любима искана.

 

Поискай ме, когато гори те жежко лято,

а ти все чакаш божествена невеста,

повярвай, тайфун от нежно име е

тя - морска вълна (Мари-ола) усмихната.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...