28 ago 2012, 20:08

Морска вълна (Мари-ола)

  Poesía
1K 0 3

Поискай ме, когато се сипе сняг през зимата,

а ти налял си вино, запалил си камината,

повярвай, обичам тази зимна приказка

и вън луна да свети с усмивка призрачна.

 

Поискай ме, когато стихне есен ветровита,

а ти събрал си урожая в година плодовита,

повярвай, не идва край, а новото начало,

затуй дръж здраво повода на кончето си бяло.

 

Поискай ме, когато се пукне цвят напролет,

а ти прегръщаш твоя свят  от рози,

повярвай - частица съм от цветна приказка,

добре дошла съм -  любима искана.

 

Поискай ме, когато гори те жежко лято,

а ти все чакаш божествена невеста,

повярвай, тайфун от нежно име е

тя - морска вълна (Мари-ола) усмихната.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...