5 янв. 2022 г., 06:49

Морското момиче

658 0 1

Тя имаше сърце от пясък.

В нея лееха се морските вълни.

Косите ѝ-от слънчев блясък,

от бледорозови перли - очи.

 

Тя живееше без страх и ограничения.

Морето ѝ даваше безгранична свобода.

Ефирни и нежни, с ритъма на вятъра

бяха нейните движения.

Любовта беше морската вода.

 

Тя имаше тайни, преплетени

във разноцветни водорасли.

Морската пяна отмиваше нейните сълзи.

Смехът ѝ гонеше вълните опасни.

В скалите криеха се нейните мечти.

 

Тя не беше сама, беше щастлива.

Плуваше със синия делфин.

А когато слънцето залязва,

тя изчезваше и появяваше се 

във всеки един.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Майчето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...