5.01.2022 г., 6:49

Морското момиче

653 0 1

Тя имаше сърце от пясък.

В нея лееха се морските вълни.

Косите ѝ-от слънчев блясък,

от бледорозови перли - очи.

 

Тя живееше без страх и ограничения.

Морето ѝ даваше безгранична свобода.

Ефирни и нежни, с ритъма на вятъра

бяха нейните движения.

Любовта беше морската вода.

 

Тя имаше тайни, преплетени

във разноцветни водорасли.

Морската пяна отмиваше нейните сълзи.

Смехът ѝ гонеше вълните опасни.

В скалите криеха се нейните мечти.

 

Тя не беше сама, беше щастлива.

Плуваше със синия делфин.

А когато слънцето залязва,

тя изчезваше и появяваше се 

във всеки един.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Майчето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...