5.01.2022 г., 6:49

Морското момиче

649 0 1

Тя имаше сърце от пясък.

В нея лееха се морските вълни.

Косите ѝ-от слънчев блясък,

от бледорозови перли - очи.

 

Тя живееше без страх и ограничения.

Морето ѝ даваше безгранична свобода.

Ефирни и нежни, с ритъма на вятъра

бяха нейните движения.

Любовта беше морската вода.

 

Тя имаше тайни, преплетени

във разноцветни водорасли.

Морската пяна отмиваше нейните сълзи.

Смехът ѝ гонеше вълните опасни.

В скалите криеха се нейните мечти.

 

Тя не беше сама, беше щастлива.

Плуваше със синия делфин.

А когато слънцето залязва,

тя изчезваше и появяваше се 

във всеки един.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Майчето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...