Jan 5, 2022, 6:49 AM

Морското момиче

655 0 1

Тя имаше сърце от пясък.

В нея лееха се морските вълни.

Косите ѝ-от слънчев блясък,

от бледорозови перли - очи.

 

Тя живееше без страх и ограничения.

Морето ѝ даваше безгранична свобода.

Ефирни и нежни, с ритъма на вятъра

бяха нейните движения.

Любовта беше морската вода.

 

Тя имаше тайни, преплетени

във разноцветни водорасли.

Морската пяна отмиваше нейните сълзи.

Смехът ѝ гонеше вълните опасни.

В скалите криеха се нейните мечти.

 

Тя не беше сама, беше щастлива.

Плуваше със синия делфин.

А когато слънцето залязва,

тя изчезваше и появяваше се 

във всеки един.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Майчето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...