Jan 5, 2022, 6:49 AM

Морското момиче

650 0 1

Тя имаше сърце от пясък.

В нея лееха се морските вълни.

Косите ѝ-от слънчев блясък,

от бледорозови перли - очи.

 

Тя живееше без страх и ограничения.

Морето ѝ даваше безгранична свобода.

Ефирни и нежни, с ритъма на вятъра

бяха нейните движения.

Любовта беше морската вода.

 

Тя имаше тайни, преплетени

във разноцветни водорасли.

Морската пяна отмиваше нейните сълзи.

Смехът ѝ гонеше вълните опасни.

В скалите криеха се нейните мечти.

 

Тя не беше сама, беше щастлива.

Плуваше със синия делфин.

А когато слънцето залязва,

тя изчезваше и появяваше се 

във всеки един.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Майчето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...