Моряци...
На всички български моряци... И бивши и
настоящи...
от един бивш моряк
От мисълта неуловимо
като Света първично
и в Тайнството необяснимо
на своето Величие:
-на Вечността с примамната илюзия;
-и Волността на ветровете свежа;
-с нестихващата на вълните музика,
Морето ни зове с Безкрайност и Надежда...
По-луди и от вятъра възторжено се носим
с красивата заблуда във душите,
а те са: сплав от музика, Безкрайност недокосната-
съзвездия на Дързостта с Мечтите...
Изящната мелодия на изгрева,
догарящата жар (с великолепие!)
на Залеза във багрите разискрена,
в душите не угасвала столетия
и Оня зов от разума по-силен,
със който ни влекат далечините,
и вечно развълнуваното синьо-
изпълнило открай до край очите:
в Живота ни са чудната Религия,
в която се кълнем със светла вяра,
а да й служим, цял Живот не стига-
и жалим, че Живота не повтаря!...
Коста Качев,
Червено море
© Коста Качев Все права защищены