Моряци...

    Моряци...

                    На всички български моряци... И бивши и  

                 настоящи...

                                       от един бивш моряк

От мисълта неуловимо

като Света първично

и в Тайнството необяснимо

на своето Величие:

-на Вечността с примамната илюзия;

-и  Волността на  ветровете свежа;

-с нестихващата на вълните музика,

Морето ни зове с Безкрайност и Надежда...

По-луди и от вятъра възторжено се носим

с красивата заблуда във душите,

а те са: сплав от музика, Безкрайност недокосната-

съзвездия на Дързостта с Мечтите...

Изящната мелодия на изгрева,

догарящата жар (с великолепие!)

на Залеза във багрите разискрена,

в душите  не угасвала столетия

и Оня зов  от разума по-силен,

със който ни влекат далечините,

и вечно развълнуваното синьо-

изпълнило открай до край очите:

в Живота ни са  чудната  Религия,

в която се кълнем със светла вяра,

а  да й служим, цял Живот не стига-

и жалим, че Живота не повтаря!...

Коста Качев,

Червено море