Jan 13, 2015, 1:07 PM

Моряци...

  Poetry » Other
488 0 0

     

    Моряци...

 

                    На всички български моряци... И бивши и  

                 настоящи...

                                       от един бивш моряк

 

От мисълта неуловимо

като Света първично

и в Тайнството необяснимо

на своето Величие:

 

-на Вечността с примамната илюзия;

-и  Волността на  ветровете свежа;

-с нестихващата на вълните музика,

Морето ни зове с Безкрайност и Надежда...

 

По-луди и от вятъра възторжено се носим

с красивата заблуда във душите,

а те са: сплав от музика, Безкрайност недокосната-

съзвездия на Дързостта с Мечтите...

 

Изящната мелодия на изгрева,

догарящата жар (с великолепие!)

на Залеза във багрите разискрена,

в душите  не угасвала столетия

 

и Оня зов  от разума по-силен,

със който ни влекат далечините,

и вечно развълнуваното синьо-

изпълнило открай до край очите:

 

в Живота ни са  чудната  Религия,

в която се кълнем със светла вяра,

а  да й служим, цял Живот не стига-

и жалим, че Живота не повтаря!...

 

Коста Качев,

Червено море                

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...