Моряци
Моряци сме ние, на кораба "Време"
безстрашно поели към нови земи.
Морето за нас е река до колене,
а бурята страшна - дъждец, що ръми.
Моряци сме смели и нямаме време
да зърнем луната, да търсим звезди.
На вахта безкрайна, на морското стреме,
препускаме бясно от мрак до зори.
Напъваме мишци, крака, рамене
решени на всичко, на подвиг дори,
да сграбчим вълните в свойте ръце
и вятърът буен, що гневно бучи.
Моряци сме ние поели на път
под флагове чужди, под чуждо небе.
Но там, във душите, зове ни брегът,
сърцата моряшки насън ни краде.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хари Спасов Все права защищены
