6 мар. 2025 г., 06:18  

Мощен интегрален чип 1983

313 0 0

Роден съм в кристалче силиций -

сантиметър на два и половина.

Хитроумно преплетени жици

са ме свързали с мощните шини.

 

Изходна мощност огромна,

от сто и четиридесет вата,

дреме в мен - чип електронен -

в контакти, покрити със злато.

 

Хората с мощ ме дариха,

в мен вляха мечти съкровени.

Успяха, откриха, победиха -

конкурентите жалки, със мене.

 

Във ръцете ви чакам безмълвно

на детайлите външната спойка,

тонколоните с басите гръмки,

и пищялките, звънки и бойки.

 

Само дайте ми четири ампера

и гласа ми ще чуете мигом.

Дотогава неизвестни предели

с моя саунд аз ще достигна.

 

Усилватели други ще млъкнат.

Ще хъркат, от ярост прегряти.

На екраните фронтове стръмни

ще чертаят синусоиди разляти.

 

Моята песен ще стигне сърцата.

Ще проникне във мислите скрити.

Във усмивка ще грейнат лицата -

ще ви върна мечтите разбити.

 

Аз съм само един усилвател

с мощност сто и четиридесет вата -

но ще съм ви верен приятел,

ще ви бъда лек за сърцата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...