6 мар. 2025 г., 06:18  

Мощен интегрален чип 1983

317 0 0

Роден съм в кристалче силиций -

сантиметър на два и половина.

Хитроумно преплетени жици

са ме свързали с мощните шини.

 

Изходна мощност огромна,

от сто и четиридесет вата,

дреме в мен - чип електронен -

в контакти, покрити със злато.

 

Хората с мощ ме дариха,

в мен вляха мечти съкровени.

Успяха, откриха, победиха -

конкурентите жалки, със мене.

 

Във ръцете ви чакам безмълвно

на детайлите външната спойка,

тонколоните с басите гръмки,

и пищялките, звънки и бойки.

 

Само дайте ми четири ампера

и гласа ми ще чуете мигом.

Дотогава неизвестни предели

с моя саунд аз ще достигна.

 

Усилватели други ще млъкнат.

Ще хъркат, от ярост прегряти.

На екраните фронтове стръмни

ще чертаят синусоиди разляти.

 

Моята песен ще стигне сърцата.

Ще проникне във мислите скрити.

Във усмивка ще грейнат лицата -

ще ви върна мечтите разбити.

 

Аз съм само един усилвател

с мощност сто и четиридесет вата -

но ще съм ви верен приятел,

ще ви бъда лек за сърцата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....