27 окт. 2022 г., 17:59

Моя бяла севдо

963 0 1
МОЯ БЯЛА СЕВДО

на Сузи

 

Не ме оставяй... Никога не ме оставяй!

Моя късна пролет, мой разцъфнал ден!

Мое лудо вино! Моя бяла севдо!

Дето всичко черно изгори във мен!

 

Глътката горчеше... Песента не беше

весела, игрива, а болеше тя!

Майчина прегръдка даже не тешеше

тази болка дива в черната душа!

 

Скитах се бездомен по света и нямах

ни приятел верен, нито верен враг,

който да разреже туй сърце студено

и да свърши всичко... Да потъна в мрак!

 

Малко ли съм патил от греховни думи!

Малко ли съм стрелял с думите и аз!

Вече девет кожи подарих на други...

Риза не получих, а добър пердах.

 

Как болеше само. Стисках зъби ядно

и юмрука стисках в празния си джоб.

Камъни да бяха! - те змии отровни.

Съскат и те хапят,...и копаят гроб!

 

Моя бяла севдо... Моя късна пролет...

Ти дойде мечтана и остана тук.

Всичко се разлисти... Всяка моя рана

отболя на всички врагове напук! 

 

Емил Стоянов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми стихотворението, Емиле - има хъс и заряд. И тъга, и сила. И една непресторена наивност на душата. Пишеш според мен интересно и непретенциозно.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...