на Сузи
Не ме оставяй... Никога не ме оставяй!
Моя късна пролет, мой разцъфнал ден!
Мое лудо вино! Моя бяла севдо!
Дето всичко черно изгори във мен!
Глътката горчеше... Песента не беше
весела, игрива, а болеше тя!
Майчина прегръдка даже не тешеше
тази болка дива в черната душа!
Скитах се бездомен по света и нямах
ни приятел верен, нито верен враг,
който да разреже туй сърце студено ...