Моя ненагледнице
В Силистренския Дунав всяка вечер,
слънцето очите си измива.
Крепост „Меджиди“ пред залез речен,
разказва спомени красиви и щастливи.
Пространството ухае на кайсия…
Силистра – аромата му поглъща…
„Най-северният север“ е магия
която със реалност се прегръща.
Зимата е с бяла пелерина,
а синьо шалче сякаш е реката.
Силистра е блестяща балерина
с най-хубавото име във страната.
Лятото е класове от жито
сякаш, че коси е разпиляла.
Този град е добруджанска пита
в много пещи жарки оцеляла.
Пролет, есен, също е сребриста…
Тя река за стража е избрала!...
Моя ненагледнице – Силистра,
била си и ще си останеш цяла!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
