Моя перлена Приста!
Мой край любим! Мое приказно място!
Тихо полегнало, там, покрай Дунава.
Дойдох при теб, може би, неуместно.
Стана ми участ. Колко си хубаво!
Ти, мое първо пролетно влюбване!
Пламнала Зорнице в сърцето, завинаги!
Ти моят Залез си и моето Съмване.
В тебе се стоплих. В теб ще изстина.
Ех, разстели ми ръчна бродерия
по моите пътища, Място любимо!
Късмет, като крача, и аз да намеря,
а дните ми, черните, дано да са минало!
Нека сияе небето над тебе!
Детски смях нека достига Луната!
Тука и аз се почувствах потребен.
Ти си ми въздуха! Тук е душата ми!
Нека над тебе дъга се извива!
Нека градини редят се безкрай!
Хлебеца, виното тук да добиват
народи преплетени във вековен кравай!
Оброчище мое, моя перлена Приста,
срастна се с тебе планинският син!
Есенно-нанизна, булчински чиста,
сега и навеки любима! Амин!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
