Мой край любим! Мое приказно място!
Тихо полегнало, там, покрай Дунава.
Дойдох при теб, може би, неуместно.
Стана ми участ. Колко си хубаво!
Ти, мое първо пролетно влюбване!
Пламнала Зорнице в сърцето, завинаги!
Ти моят Залез си и моето Съмване.
В тебе се стоплих. В теб ще изстина.
Ех, разстели ми ръчна бродерия
по моите пътища, Място любимо!
Късмет, като крача, и аз да намеря,
а дните ми, черните, дано да са минало! ...