Oct 4, 2008, 8:27 AM

Моя перлена Приста! 

  Poetry » Landscape
749 0 11

Мой край любим! Мое приказно място!

Тихо полегнало, там, покрай Дунава.

Дойдох при теб, може би, неуместно.

Стана ми участ. Колко си хубаво!

Ти, мое първо пролетно влюбване!

Пламнала Зорнице в сърцето, завинаги!

Ти моят Залез си и моето Съмване.

В тебе се стоплих. В теб ще изстина.

Ех, разстели ми ръчна бродерия

по моите пътища, Място любимо!

Късмет, като крача, и аз да намеря,

а дните ми, черните, дано да са минало!

Нека сияе небето над тебе!

Детски смях нека достига Луната!

Тука и аз се почувствах потребен.

Ти си ми въздуха! Тук е душата ми!

Нека над тебе дъга се извива!

Нека градини редят се безкрай!

Хлебеца, виното тук да добиват

народи преплетени във вековен кравай!

Оброчище мое, моя перлена Приста,

срастна се с тебе планинският син!

Есенно-нанизна, булчински чиста,

сега и навеки любима! Амин!

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??