Мой край любим! Мое приказно място!
Тихо полегнало, там, покрай Дунава.
Дойдох при теб, може би, неуместно.
Стана ми участ. Колко си хубаво!
Ти, мое първо пролетно влюбване!
Пламнала Зорнице в сърцето, завинаги!
Ти моят Залез си и моето Съмване.
В тебе се стоплих. В теб ще изстина.
Ех, разстели ми ръчна бродерия
по моите пътища, Място любимо!
Късмет, като крача, и аз да намеря,
а дните ми, черните, дано да са минало!
Нека сияе небето над тебе!
Детски смях нека достига Луната!
Тука и аз се почувствах потребен.
Ти си ми въздуха! Тук е душата ми!
Нека над тебе дъга се извива!
Нека градини редят се безкрай!
Хлебеца, виното тук да добиват
народи преплетени във вековен кравай!
Оброчище мое, моя перлена Приста,
срастна се с тебе планинският син!
Есенно-нанизна, булчински чиста,
сега и навеки любима! Амин!
© Красимир Дяков Всички права запазени