4 нояб. 2010 г., 13:53

Моя вечна мечта

783 0 18

За Мечтите.

 

Изживях хиляда бездарни  живота

и нито един недостоен за смъртта.

Пламвах и догарях, факла кръстоносна,

все за теб, моя вечна мечта.

 

Раждах се и тлеех, бях и не бях,

в съдби многотонни побеждавах,

сълзите изплаках в къшейче смях

и за малко любов го продавах.

 

Нарисувах за тебе житните кръгове.

Издълбах йероглифите в пещерите.

Начертах ти релси, построих ти влакове

и донесох мъдростта на крокодилите.

 

Изживях хиляда достойни живота,

в „чакалнята” от днес за утре се редя

и с всеки ред, все повече си струва

за теб да умра, моя вечна мечта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Милева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...