4 нояб. 2010 г., 13:53

Моя вечна мечта

780 0 18

За Мечтите.

 

Изживях хиляда бездарни  живота

и нито един недостоен за смъртта.

Пламвах и догарях, факла кръстоносна,

все за теб, моя вечна мечта.

 

Раждах се и тлеех, бях и не бях,

в съдби многотонни побеждавах,

сълзите изплаках в къшейче смях

и за малко любов го продавах.

 

Нарисувах за тебе житните кръгове.

Издълбах йероглифите в пещерите.

Начертах ти релси, построих ти влакове

и донесох мъдростта на крокодилите.

 

Изживях хиляда достойни живота,

в „чакалнята” от днес за утре се редя

и с всеки ред, все повече си струва

за теб да умра, моя вечна мечта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Милева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...