4.11.2010 г., 13:53

Моя вечна мечта

782 0 18

За Мечтите.

 

Изживях хиляда бездарни  живота

и нито един недостоен за смъртта.

Пламвах и догарях, факла кръстоносна,

все за теб, моя вечна мечта.

 

Раждах се и тлеех, бях и не бях,

в съдби многотонни побеждавах,

сълзите изплаках в къшейче смях

и за малко любов го продавах.

 

Нарисувах за тебе житните кръгове.

Издълбах йероглифите в пещерите.

Начертах ти релси, построих ти влакове

и донесох мъдростта на крокодилите.

 

Изживях хиляда достойни живота,

в „чакалнята” от днес за утре се редя

и с всеки ред, все повече си струва

за теб да умра, моя вечна мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Милева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...