4 nov 2010, 13:53

Моя вечна мечта

  Poesía
781 0 18

За Мечтите.

 

Изживях хиляда бездарни  живота

и нито един недостоен за смъртта.

Пламвах и догарях, факла кръстоносна,

все за теб, моя вечна мечта.

 

Раждах се и тлеех, бях и не бях,

в съдби многотонни побеждавах,

сълзите изплаках в къшейче смях

и за малко любов го продавах.

 

Нарисувах за тебе житните кръгове.

Издълбах йероглифите в пещерите.

Начертах ти релси, построих ти влакове

и донесох мъдростта на крокодилите.

 

Изживях хиляда достойни живота,

в „чакалнята” от днес за утре се редя

и с всеки ред, все повече си струва

за теб да умра, моя вечна мечта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...