Nov 4, 2010, 1:53 PM

Моя вечна мечта

  Poetry
779 0 18

За Мечтите.

 

Изживях хиляда бездарни  живота

и нито един недостоен за смъртта.

Пламвах и догарях, факла кръстоносна,

все за теб, моя вечна мечта.

 

Раждах се и тлеех, бях и не бях,

в съдби многотонни побеждавах,

сълзите изплаках в къшейче смях

и за малко любов го продавах.

 

Нарисувах за тебе житните кръгове.

Издълбах йероглифите в пещерите.

Начертах ти релси, построих ти влакове

и донесох мъдростта на крокодилите.

 

Изживях хиляда достойни живота,

в „чакалнята” от днес за утре се редя

и с всеки ред, все повече си струва

за теб да умра, моя вечна мечта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Милева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...