28 окт. 2011 г., 19:56

Моят ангел

1.2K 0 0
Когато погледна към небето знам,че ти си някъде там,че ме гледаш с поглед умилен мислейки си - "Не тъжи за мен".

Но ето, че съм глуха аз за твойте слова и адска мъка пронизва ме в нощта. Не бъди ти тъжно мое слънчево дете, горчивите сълзи не подхождат на прекрасното ти ангелско лице.

Ти болката си подари на мен и живей с усмивка всеки райски ден. Ала ако някога ти домъчнее пак за мен, прати ти бяло гълъбче да долети в този ден, и нека роза с писмо с красива вест от теб да ми даде.

Тогава ще оставя мъката си и радостта ще грейне в очите ми, защото ще знам, че си до мен, докато не свърши моя земен ден.

Накрая ще изтрия аз сълзите си, защото ще знам, че някога ще бъдем заедно пак, приятелко добра, и дори смъртта не ще ни раздели. ♥♥♥♥♥♥ ;((((((

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...