Oct 28, 2011, 7:56 PM

Моят ангел

1.2K 0 0
Когато погледна към небето знам,че ти си някъде там,че ме гледаш с поглед умилен мислейки си - "Не тъжи за мен".

Но ето, че съм глуха аз за твойте слова и адска мъка пронизва ме в нощта. Не бъди ти тъжно мое слънчево дете, горчивите сълзи не подхождат на прекрасното ти ангелско лице.

Ти болката си подари на мен и живей с усмивка всеки райски ден. Ала ако някога ти домъчнее пак за мен, прати ти бяло гълъбче да долети в този ден, и нека роза с писмо с красива вест от теб да ми даде.

Тогава ще оставя мъката си и радостта ще грейне в очите ми, защото ще знам, че си до мен, докато не свърши моя земен ден.

Накрая ще изтрия аз сълзите си, защото ще знам, че някога ще бъдем заедно пак, приятелко добра, и дори смъртта не ще ни раздели. ♥♥♥♥♥♥ ;((((((

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...