28.10.2011 г., 19:56

Моят ангел

1.2K 0 0
Когато погледна към небето знам,че ти си някъде там,че ме гледаш с поглед умилен мислейки си - "Не тъжи за мен".

Но ето, че съм глуха аз за твойте слова и адска мъка пронизва ме в нощта. Не бъди ти тъжно мое слънчево дете, горчивите сълзи не подхождат на прекрасното ти ангелско лице.

Ти болката си подари на мен и живей с усмивка всеки райски ден. Ала ако някога ти домъчнее пак за мен, прати ти бяло гълъбче да долети в този ден, и нека роза с писмо с красива вест от теб да ми даде.

Тогава ще оставя мъката си и радостта ще грейне в очите ми, защото ще знам, че си до мен, докато не свърши моя земен ден.

Накрая ще изтрия аз сълзите си, защото ще знам, че някога ще бъдем заедно пак, приятелко добра, и дори смъртта не ще ни раздели. ♥♥♥♥♥♥ ;((((((

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...