10 янв. 2024 г., 09:47  

Моят дом

625 0 0

Защо се връщаш пак във мойта

малка, тъжна къща?

Тъкмо беше я напуснал ти,

остави я с отворени прозорци и отключени врати.

 

Влязоха-тършуваха,

рушаха и умуваха.

Вратите ли да къртят,

или пода да протъркат,

стените ли да срутят,

 прозорец ли да счупят,

поредното парче отчупват.

Покрив не остана,

прокапа сетне и таванът

и ще пропадне,

не ще остане и до пладне.

 

Къде ще се завърнеш ти,

сред отломки от погубените ми мечти,

заблуден, че пак ще има някой да те приюти.

Без топлина и без подслон,

така остави моя дом.

 

Чист, уютен, подреден-

завари го през онзи август-в късен, летен ден.

Съжалявам,  ти прости,

не ми остана двор

да изиграем още няколко игри.

Спри да идваш в мойта къща,

в  моя срутен, тъжен дом.

Не ми остана нищо

след такова влизане със взлом.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...