Защо се връщаш пак във мойта

малка, тъжна къща?

Тъкмо беше я напуснал ти,

остави я с отворени прозорци и отключени врати.

Влязоха-тършуваха,

рушаха и умуваха.

Вратите ли да къртят,

или пода да протъркат,

стените ли да срутят,

 прозорец ли да счупят,

поредното парче отчупват.

Покрив не остана,

прокапа сетне и таванът

и ще пропадне,

не ще остане и до пладне.

Къде ще се завърнеш ти,

сред отломки от погубените ми мечти,

заблуден, че пак ще има някой да те приюти.

Без топлина и без подслон,

така остави моя дом.

Чист, уютен, подреден-

завари го през онзи Август-в късен, летен ден.

Съжалявам,  ти прости,

не ми остана двор,

да изиграем още няколко игри.

Спри да идваш в мойта къща,

в  моя срутен, тъжен дом.

Не ми остана нищо

след такова влизане със взлом.