Jan 10, 2024, 9:47 AM  

Моят дом

  Poetry » Love
622 0 0

Защо се връщаш пак във мойта

малка, тъжна къща?

Тъкмо беше я напуснал ти,

остави я с отворени прозорци и отключени врати.

 

Влязоха-тършуваха,

рушаха и умуваха.

Вратите ли да къртят,

или пода да протъркат,

стените ли да срутят,

 прозорец ли да счупят,

поредното парче отчупват.

Покрив не остана,

прокапа сетне и таванът

и ще пропадне,

не ще остане и до пладне.

 

Къде ще се завърнеш ти,

сред отломки от погубените ми мечти,

заблуден, че пак ще има някой да те приюти.

Без топлина и без подслон,

така остави моя дом.

 

Чист, уютен, подреден-

завари го през онзи август-в късен, летен ден.

Съжалявам,  ти прости,

не ми остана двор

да изиграем още няколко игри.

Спри да идваш в мойта къща,

в  моя срутен, тъжен дом.

Не ми остана нищо

след такова влизане със взлом.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...