Защо се връщаш пак във мойта
малка, тъжна къща?
Тъкмо беше я напуснал ти,
остави я с отворени прозорци и отключени врати.
Влязоха-тършуваха,
рушаха и умуваха.
Вратите ли да къртят,
или пода да протъркат,
стените ли да срутят,
прозорец ли да счупят,
поредното парче отчупват.
Покрив не остана,
прокапа сетне и таванът
и ще пропадне,
не ще остане и до пладне.
Къде ще се завърнеш ти,
сред отломки от погубените ми мечти,
заблуден, че пак ще има някой да те приюти.
Без топлина и без подслон,
така остави моя дом.
Чист, уютен, подреден-
завари го през онзи август-в късен, летен ден.
Съжалявам, ти прости,
не ми остана двор
да изиграем още няколко игри.
Спри да идваш в мойта къща,
в моя срутен, тъжен дом.
Не ми остана нищо
след такова влизане със взлом.
© София Сотирова Todos los derechos reservados