25 авг. 2013 г., 20:33

Моят дом

658 0 4

Като малко тъжничко дете,

аз търся твоята топлинка.

При теб да се сгуша тихичко

 и така да  мога да заспя.

 

Не видя сълзите в очите ми.

Не разбра за болката в душата,

но пак подаде свойте длани,

да почувствам - опората.

 

Денят бе пълен с изненади.

Приятни и не дотам добри.

Но бързах, у дома да се скрия,

където знам, душата ми разпуска.

 

Не мога да бъда слаба жена.

Не мога да бъда зависима.

Свободата - е моята сил ,

а любовта - пътеводна звезда.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...