25 авг. 2013 г., 20:33

Моят дом

660 0 4

Като малко тъжничко дете,

аз търся твоята топлинка.

При теб да се сгуша тихичко

 и така да  мога да заспя.

 

Не видя сълзите в очите ми.

Не разбра за болката в душата,

но пак подаде свойте длани,

да почувствам - опората.

 

Денят бе пълен с изненади.

Приятни и не дотам добри.

Но бързах, у дома да се скрия,

където знам, душата ми разпуска.

 

Не мога да бъда слаба жена.

Не мога да бъда зависима.

Свободата - е моята сил ,

а любовта - пътеводна звезда.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...