Aug 25, 2013, 8:33 PM

Моят дом

  Poetry » Love
654 0 4

Като малко тъжничко дете,

аз търся твоята топлинка.

При теб да се сгуша тихичко

 и така да  мога да заспя.

 

Не видя сълзите в очите ми.

Не разбра за болката в душата,

но пак подаде свойте длани,

да почувствам - опората.

 

Денят бе пълен с изненади.

Приятни и не дотам добри.

Но бързах, у дома да се скрия,

където знам, душата ми разпуска.

 

Не мога да бъда слаба жена.

Не мога да бъда зависима.

Свободата - е моята сил ,

а любовта - пътеводна звезда.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...