Aug 25, 2013, 8:33 PM

Моят дом

  Poetry » Love
652 0 4

Като малко тъжничко дете,

аз търся твоята топлинка.

При теб да се сгуша тихичко

 и така да  мога да заспя.

 

Не видя сълзите в очите ми.

Не разбра за болката в душата,

но пак подаде свойте длани,

да почувствам - опората.

 

Денят бе пълен с изненади.

Приятни и не дотам добри.

Но бързах, у дома да се скрия,

където знам, душата ми разпуска.

 

Не мога да бъда слаба жена.

Не мога да бъда зависима.

Свободата - е моята сил ,

а любовта - пътеводна звезда.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...