25.08.2013 г., 20:33

Моят дом

653 0 4

Като малко тъжничко дете,

аз търся твоята топлинка.

При теб да се сгуша тихичко

 и така да  мога да заспя.

 

Не видя сълзите в очите ми.

Не разбра за болката в душата,

но пак подаде свойте длани,

да почувствам - опората.

 

Денят бе пълен с изненади.

Приятни и не дотам добри.

Но бързах, у дома да се скрия,

където знам, душата ми разпуска.

 

Не мога да бъда слаба жена.

Не мога да бъда зависима.

Свободата - е моята сил ,

а любовта - пътеводна звезда.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...