19 дек. 2007 г., 14:47

Моят дъх...

852 0 4

                            Дъхът ти отново спира, когато ме погледнеш.

                            Моят - също, когато се доближа до теб.

                            Всичко в мен спира и се ражда онова ново начало...

                            Нов живот, в който аз съм прероден и не самотен.

                            Бъди началото, което няма край.

                            Бъди безвремието, което не съществува...

                            Нека времето и обстоятелствата не ни разделят.

                            А ни съберат в едно цяло...

                            Аз и ти във вечността, която ражда любовта.

                            Любовта, която ражда реалността...

                            

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бен Ар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чуден стих!Поздрав!
  • Браво, Бен!
    Много хубав стих!
    Поздрави!
  • БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА СТИМУЛА И СИЛИТЕ, КОИТО МИ ДАВАТЕ ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО ПИшА!
  • Твоят стих ме грабна, лъха толкова нежност, любов....
    Пишеш много красиво, поздравления!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...