Моят дъх...

Poesía » De amor

846 0 4

Дъхът ти отново спира, когато ме погледнеш.

Моят - също, когато се доближа до теб.

Всичко в мен спира и се ражда онова ново начало...

Нов живот, в който аз съм прероден и не самотен.

Бъди началото, което няма край.

Бъди безвремието, което не съществува...

Нека времето и обстоятелствата не ни разделят.

А ни съберат в едно цяло...

Аз и ти във вечността, която ражда любовта.

Любовта, която ражда реалността...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

feia (Вилдан Сефер)

Чуден стих!Поздрав!

2007-12-19T21:15:11+02:00
Aneta_kz (Анета)

Браво, Бен!
Много хубав стих!
Поздрави!

2007-12-19T18:22:06+02:00
beytula_bubu (Бен Ар)

БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА СТИМУЛА И СИЛИТЕ, КОИТО МИ ДАВАТЕ ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО ПИшА!

2007-12-19T17:30:50+02:00
3y3ka (Зузка)

Твоят стих ме грабна, лъха толкова нежност, любов....
Пишеш много красиво, поздравления!

2007-12-19T14:50:49+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0