Моят дъх...

Poesía » De amor

848 0 4

Дъхът ти отново спира, когато ме погледнеш.

Моят - също, когато се доближа до теб.

Всичко в мен спира и се ражда онова ново начало...

Нов живот, в който аз съм прероден и не самотен.

Бъди началото, което няма край.

Бъди безвремието, което не съществува...

Нека времето и обстоятелствата не ни разделят.

А ни съберат в едно цяло...

Аз и ти във вечността, която ражда любовта.

Любовта, която ражда реалността...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

feia (Вилдан Сефер)

Чуден стих!Поздрав!

2007-12-19T21:15:11+02:00
Aneta_kz (Анета)

Браво, Бен!
Много хубав стих!
Поздрави!

2007-12-19T18:22:06+02:00
beytula_bubu (Бен Ар)

БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА СТИМУЛА И СИЛИТЕ, КОИТО МИ ДАВАТЕ ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО ПИшА!

2007-12-19T17:30:50+02:00
3y3ka (Зузка)

Твоят стих ме грабна, лъха толкова нежност, любов....
Пишеш много красиво, поздравления!

2007-12-19T14:50:49+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0