Dec 19, 2007, 2:47 PM

Моят дъх...

  Poetry » Love
844 0 4

                            Дъхът ти отново спира, когато ме погледнеш.

                            Моят - също, когато се доближа до теб.

                            Всичко в мен спира и се ражда онова ново начало...

                            Нов живот, в който аз съм прероден и не самотен.

                            Бъди началото, което няма край.

                            Бъди безвремието, което не съществува...

                            Нека времето и обстоятелствата не ни разделят.

                            А ни съберат в едно цяло...

                            Аз и ти във вечността, която ражда любовта.

                            Любовта, която ражда реалността...

                            

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бен Ар All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чуден стих!Поздрав!
  • Браво, Бен!
    Много хубав стих!
    Поздрави!
  • БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА СТИМУЛА И СИЛИТЕ, КОИТО МИ ДАВАТЕ ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО ПИшА!
  • Твоят стих ме грабна, лъха толкова нежност, любов....
    Пишеш много красиво, поздравления!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...