Dec 19, 2007, 2:47 PM

Моят дъх...

  Poetry » Love
849 0 4

                            Дъхът ти отново спира, когато ме погледнеш.

                            Моят - също, когато се доближа до теб.

                            Всичко в мен спира и се ражда онова ново начало...

                            Нов живот, в който аз съм прероден и не самотен.

                            Бъди началото, което няма край.

                            Бъди безвремието, което не съществува...

                            Нека времето и обстоятелствата не ни разделят.

                            А ни съберат в едно цяло...

                            Аз и ти във вечността, която ражда любовта.

                            Любовта, която ражда реалността...

                            

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бен Ар All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чуден стих!Поздрав!
  • Браво, Бен!
    Много хубав стих!
    Поздрави!
  • БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА СТИМУЛА И СИЛИТЕ, КОИТО МИ ДАВАТЕ ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО ПИшА!
  • Твоят стих ме грабна, лъха толкова нежност, любов....
    Пишеш много красиво, поздравления!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...