19.12.2007 г., 14:47 ч.

Моят дъх... 

  Поезия » Любовна
622 0 4

                            Дъхът ти отново спира, когато ме погледнеш.

                            Моят - също, когато се доближа до теб.

                            Всичко в мен спира и се ражда онова ново начало...

                            Нов живот, в който аз съм прероден и не самотен.

                            Бъди началото, което няма край.

                            Бъди безвремието, което не съществува...

                            Нека времето и обстоятелствата не ни разделят.

                            А ни съберат в едно цяло...

                            Аз и ти във вечността, която ражда любовта.

                            Любовта, която ражда реалността...

                            

© Бен Ар Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чуден стих!Поздрав!
  • Браво, Бен!
    Много хубав стих!
    Поздрави!
  • БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА СТИМУЛА И СИЛИТЕ, КОИТО МИ ДАВАТЕ ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО ПИшА!
  • Твоят стих ме грабна, лъха толкова нежност, любов....
    Пишеш много красиво, поздравления!
Предложения
: ??:??