Дъхът ти отново спира, когато ме погледнеш.
Моят - също, когато се доближа до теб.
Всичко в мен спира и се ражда онова ново начало...
Нов живот, в който аз съм прероден и не самотен.
Бъди началото, което няма край.
Бъди безвремието, което не съществува...
Нека времето и обстоятелствата не ни разделят.
А ни съберат в едно цяло...
Аз и ти във вечността, която ражда любовта.
Любовта, която ражда реалността...