Моят дъжд и лудият вятър
801
0
0
Аз те моля, не преставай в мен да ромолиш,
нека сгушена във твойта пазва
се изливам с теб, дори когато спиш.
И те викам, и те чакам във постеля златна,
щом съм те видяла и познала,
моята слънчева любов ще те озарява.
Ти не чуваш ли, след нас цветната дъга как пее.
Ти си влюбен в мене мъж от дъжд,
а аз жена която вятър луд люлее...
Ако дойде и ме грабнe в късна, тъмна доба.
Ти без мен не ще запееш, слънчев...
аз без теб, ще бъда скъсаната струна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
